За книгата: година / Земята, на която стоим, ще бъде пълна с асфалт. И хората ще ходят по него. И така. нека помнят, че тази земя е гъсто изцапана с нашата жива кръв... Възможно е някой ден там, където стоим, да бъде издигнат паметник. За да не увехнат цветята в подножието на този паметник. И под него да играят деца... Хващаме се за ръце. Остава ви по-малко от секунда живот. Поемам дълбоко въздух. И последното нещо, за което все още имам време да мисля е, че... Хората трябва да се държат здраво един за друг така…